Джеймс Андансон

Много рано сутринта на 31 август един френски папарак се качил на самолет за средиземноморския остров Корсика на летище „Орли“. Името на фотографа, богат мъж (описван от медиите и полицията като милионер), е Джеймс Андансон (54 г.). Пълният и оплешивяващ Андансон е французин, роден като Жан-Пол Гонин, но променя името си след брака си с англичанка. Той работел за агенция „SIPA Press“, но преди 30 години бил един от основателите на фотографска агенция „SYGMA“, една от най-големите в света по онова време.

Андансон е мъртъв. Според официалните данни, той се самоубива през 2000 година.

Той бил собственик на черно БМВ 3 и червен мотоциклет. Но притежавал също и бял Фиат Уно. Използвал червения мотоциклет и белия Форд, когато щракал с обектива си знаменитости в най-неподходящ за тях момент.

Около Коледа на 1997 година, четири месеца след инцидента с Даяна, Андансон започнал да се хвали на други папараци и на приятелите си, че има снимки на Даяна, заключени в таен сейф. Снимките, казвал той, щели да предизвикат нечуван скандал, ако някога реши да ги продаде. Как се бил добрал до тези снимки? Той казал, че е бил в тунела в онази нощ, но бил достатъчно хитър да остане по-назад и полицията не го арестувала с останалите папараци. Неговите твърдения стигнали до ушите на Групата Жозеф Ореа и нейния лейтенант Ерик Гигу се обадил на Андансон и го помолил да дойде в управлението, за да говорят с него. Според лейтенанта, Андансон отговорил, че няма време, което да губи в полицията. Казал, че изобщо не е бил в Париж на 30-31 август, а е бил в Сен Тропе. Казал също, че няма да допусне полицай в имението си.

Но по настояване на майор Муле на 12 февруари 1998 година – шест месеца след инцидента – Андансон все пак отишъл в полицията и историята, която разказал на майора, се различавала от онази, която разказал на лейтенанта. Той заявил, че в нощта на 30 август си е бил у дома в леглото със съпругата си; легнал си около 22:30 часа и „трябвало да излезе от къщи около 3:45 часа“, за да хване самолета за Корсика от летище „Орли“. Той доказал това с квитанции за платена магистрална такса и самолетен билет. Билетът бил купен от летище „Орли“ в 6:23 часа сутринта и бил платен с кредитната карта на съпругата му. В Корсика бил наел кола със същата кредитна карта, за да отиде на уговорената си среща с някакъв френски певец. После отново я използвал, за да си купи билет за връщане в Париж. Неговата съпруга потвърдила, че той си е бил вкъщи в онази нощ и че е трябвало да стане рано, за да хване самолет за Корсика.

В показанията си пред британското дознание майор Муле казал, че Андансон се бил извинил за държанието си към лейтенант Гигу. Майорът споменал, че Андансон си мисли, че стои „над закона“. Запитан от английския съдия какво означава това, майорът отговорил, че Андансон има много високопоставени приятели – политици и министри, което го кара да смята, че може да прави каквото си иска.

Андансон наистина имал впечатляващ брой важни приятели. Сред тях е дядото на Доди, Аднан Кашоги, френският премиер-министър Пиер Береговоа, който умира при съмнителни обстоятелства (с два куршума в главата) два месеца след като напуска поста си през 1993-а, и Фредерик Дард (1921-2000) – френски писател с над 300 криминални романа. Андансон бил казал и на него за снимките на Даяна.

Според показанията на вдовицата на писателя Дард, нейният съпруг й бил казал, че Андансон му е споделял за някакви „експлозивни“ снимки на катастрофата в тунела, които са скрити на сигурно място в таен сейф. Тя казва също, че Андансон е описал на мъжа й как се бил скрил от папараците и преследвал Мерцедеса от момента на потеглянето му от хотел „Риц“ до самия тунел. Той бил на мотоциклет в онази нощ, а не в своя бял Фиат Уно. Дъщерята на Дард също дала показания, според които Андансон бил голям фантазьор и не можело винаги да му се вярва.

Но френската полиция не повярвала на казаното от Андансон и продължили да го правят дори след като криминалистите изследвали неговия Фиат Уно. През онзи февруари 1998 година той вече не притежавал колата. В седмиците след катастрофата в тунела той бил пребоядисал автомобила в синьо и през октомври, два месеца след инцидента, го бил продал на фирма за скрап. Полицията намерила колата. Тя стояла на дървени трупчета и, според историята на Андансон, не била в движение от юни 1997 година – два месеца преди катастрофата. Полицията провела тестове. Те установили, че белите следи от боя, оставени по Мерцедеса, са идентични с предишния цвят на Фиата.

Въпреки това, френската полиция не сметнала, че Фиатът на Андансон е бил в тунела през онази нощ и това било заключението в официалния им доклад за катастрофата, макар смъртта на Андансон на 5 май 2000 година да била странна и да повдигала доста въпроси.

В 21:45 часа в онзи петък пожарникарите пристигат в горите край Нант. Военните от близката база били съобщили за черен пушек, издигащ се в небето от посока на гората. Пожарникарите карали две мили по неравен черен път и още една миля край пасище за крави преди да стигнат до горящо БМВ. Пожарът вече бил погълнал по-голямата част от колата, но първият пожарникар, Кристоф Пелат, озовал се при нея, все пак могъл да различи очертанията на горяща човешка фигура, превърнала се вече почти в скелет. Освен това Пелат видял дупка в лявото слепоочие на черепа. Криминалистите от полицията пристигнали на мястото и направили оглед на трупа. Но дотогава черепът се бил разпаднал и дупката вече не се виждала.

Остатъците от регистрационните номера показали, че тя е собственост на Жан-Пол Андансон, но минал цял месец преди съпругата му да получи потвърждение, че именно той е загинал в нея; полицията трябвало да идентифицира тялото с ДНК тест и денталния картон на мъртвеца.

Разследването заключило, че Андансон е извършил самоубийство, като се е полял с бензин вътре в колата и се е подпалил. В кръвта са открити високи нива на въглероден едноокис, които означавали, че той е бил жив в пламтящия автомобил известно време.

Въпреки това остават много въпроси за неговата смърт, за които все още няма отговори.

Според британския „Дейли Експрес“ кредитната карта на Андансон показвала, че той бил платил 600 франка (123 долара) за 100 литра дизелово гориво в хипермаркет „Жеон“, намиращ се близо до мястото с горящото БМВ 3. Но, според криминалистите, колата е била полята с бензин. БМВ 3 има дизелов двигател с капацитет 60 литра. Следователно, ако той бил напълнил резервоара, къде са останали другите 40 литра? Край колата не били открити никакви туби за гориво. (Тъй като хипермаркетите във Франция продават гориво на по-ниски цени от бензиностанциите, мотористите имат навик да купуват гориво от там в туби, въпреки предупрежденията на полицията и пожарната, че това е опасно).

Какво бил направил Андансон с дизела? Френската полиция не може да даде отговор, но след неговата смърт някои производители на коли обясняват на журналистите, че дизелът и бензинът горят различно, но не могли да определят кое от двете е било използвано в изгорялото БМВ. Те казали, че: (1) Димът от дизелов пожар е черен; пушекът, видян от войниците бил такъв; (2) Петролът избухва, когато се подпали; колата не експлодирала. (3) Дизелът има нужда от много висока температура, за да пламне и би било почти невъзможно да се запали от клечка кибрит или цигара. За целта е нужно нещо като горелка, а такава не била открита в колата. Въпреки това, полицията оставала все така убедена, че Андансон се е подпалил с кибрит или запалена пура.

Други два озадачаващи аспекта от смъртта на Андансон са защо той бил отишъл в непозната за него част на Франция, за да се самоубие, и, защо изобщо се е самоубил?

Неговата съпруга Елизабет Андансон казва за британския всекидневник „Експрес“ през юни 2000 г., че в сутринта на смъртта му той й бил казал, че отива да прави някакви снимки. Както обикновено тя не го попитала къде ще ходи. Елизабет не вярвала, че той се е самоубил.

Според британския „Сън“ френската полиция смятала, че Андансон е посегнал на живота си, защото бил открил, че жена му му изневерява. Елизабет отрича това.

Колкото и странна да е смъртта на Андансон и колкото и да изглежда като убийство, полицията не се заема да търси убиец. Вместо това обявяват, че пожарът е унищожил ценни веществени доказателства и затова няма да има по-нататъшно разследване. Из медиите се появили сигнали, че БМВ-то е било заключено, но в колата не бил намерен ключ, а някои дори твърдели, че колата е била заключена отвън.

Френската полиция не успяла също да установи дали в тунела е имало Фиат Уно.

В двете парижки предградия, чийто регистрационни номера свършват на 78 и 92, са регистрирани 113 000 автомобила Фиат Уно, а в останалата част на Франция са регистрирани още няколкостотин хиляди. Да бъдат проверени всичките би било непосилна задача, но полицията успяла да засече 30 000 от тях. Собственикът на една от тях изглеждал подозрително. Този Фиат Уно принадлежал на 22-годишен виетнамец. Той имал алиби за нощта на катастрофата. По колата му не били открити следи от одраскване, а левият му мигач не бил счупен или подменен.

С това приключило търсенето на Фиат Уно, защото полицията вече знаела, че няма да бъде в състояние да докаже със сигурност дали в тунела е имало такава кола. Те проверили камерите за наблюдение по маршрута на Пол в онази нощ и установили, че те не са насочени към пътя, а към сградите.

Авторът Карадек изброява тези камери в своята книга. Двете камери на „Риц“ гледали към задния вход на хотела, а не към улица „Камбон“. На площад „Де ла Конкорд“ има три камери, но те гледат към сградата на Военноморското министерство. На „Курс Албер 1″ няма камери за наблюдение. Противно на докладите, че камерата на входа на тунела е била изключена се оказало, че там изобщо няма такава.

Все пак, камера имало на площад „Д’Алма“, но тя била изключена в 23:00 часа. Наблюдателните камери по улиците във френските градове и села се контролират от специален отдел – Дирекция на обществения ред и движението (ДОРД). В голям град като Париж ДОРД има няколко контролни центъра, всеки от които наблюдава различен участък. Служителите в контролния център, отговарящ за площад „Д’Алма“, приключили работа в 23:00 часа и изключили камерите. Ако камерата не била изключена, тя щяла да запише приближаването на Мерцедеса и дали на мястото е имало Фиат Уно.

За чуждестранните кореспонденти в Париж било невъзможна задача да смогнат на всичките слухове за атентат, които се носели наоколо.

Един от тях гласял, че принцеса Даяна не е умряла. Тя била изпълзяла от колата окървавена и объркана и после, вярвайки че някой се е опитал да я убие, се укрила. Според този слух сега тя живее някъде в Патагония, подобно на президента Кенеди и Елвис Пресли.

Друг слух твърди, че смъртта на Даяна е дело на религиозен култ. Вярващи в магии, вещерство и свръхестествени феномени от целия свят въодушевено обсъждали тази възможност.

Според техните обяснения името „Алма“ произлиза от латинските думи за душа – anima – и подхранване – almus. Тъй като думата мост, идваща от латинското pontis, би могла да означава преход, път – те обяснили името „Понт д’Алма“ като „път към подхранване на душата“.

Освен това, продължават вярващите в тази теория, през Периода на Меровингите (457-751 г.) там, където днес се намира “Понт д’Алма“, имало подземна зала, в която спорещите за короната монарси решавали кой ще седне на трона в битка. Това означава, че всички сегашни монарси са потомци на победителя – последния от Меровингите. Но кои са тези Меровинги? Според привържениците на тази теория, Меровингите са потомци на децата на Исус и Мария Магдалена, тъй като Исус не бил умрял на кръста, а бил избягал от римляните и живял дълго и щастливо с Мария Магдалена и децата, които тя му народила. Като кралска особа, принцеса Даяна също била потомка на Исус и Мария Магдалена и трябвало да бъде убита, защото щяла да се омъжи за мюсюлманин. Нейните убийци – таен Меровингски култ – били избрали тунела за място на смъртта й не само заради връзката с Исус Христос, но и защото някога последователите на римската богиня на лова Диана използвали подземната зала, за да й се покланят.

Вярващите в тази нелепа история пропускат факта, че Даяна не била кралска особа по рождение.

Те пропускат и факта, че името Алма идва от Битката при Алма (20 септември 1854 г.), считана за първото сражение от Кримската война (1853-1856). Мостът „Понт д’Алма“ е открит през 1856 година. Колкото до Меровингите, те са династия франкски крале, управлявали империя, която включвала днешните Франция, Холандия, Белгия, Люксембург, Швейцария, Германия, Австрия и северна Италия.

Кралският адвокат Майкъл Мансфилд, представляващ Мохамед ал Файед по време на британското разследване, написва книга през 2009-а, озаглавена „Мемоарите на един радикален адвокат“, в която твърди, че му е трудно да повярва, че смъртта на принцеса Даяна е „просто трагичен случай“. Той пише, че катастрофата не е била инцидент.

През 2010 година в едно интервю за испански всекидневник той потвърждава казаното в книгата си. „Не вярвам някой да е искал да я види мъртва. Мисля, че е имало план да се саботира връзката й и да се сложи край на поведението й“. Даяна участвала в кампания срещу противопехотни мини и казвала, че принц Чарлз не става за монарх. Адвокат Мансфилд твърди, че тя се е готвила да изобличи участието на Великобритания в продажбата на оръжия на страни, неуважаващи човешките права.

Великобритания наистина продавала оръжия на такива страни. Както и Франция и Съединените Щати.

Първите съобщения в медиите, според които Анри Пол бил на заплата при тайните служби, което обяснявало голямата сума пари у него, скоро били разкрасени от анонимни сведения, че Джеймс Андансон също е бил таен агент. Говорело се, че той е информатор за британското разузнаване MI6, или за френската Дирекция за териториално наблюдение (ДТН).

Ричард Томлинсън

Шпионската теория за Андансон получава подкрепа, когато в годината след смъртта на Даяна бивш шпионин и издайник от MI6 – роденият в Нова Зеландия британец Ричард Томлинсън, започнал да говори, че папаракът е бил информатор за MI6. Томлинсън е противоречива фигура. По онова време живеел на таен адрес в южна Франция. През 1997 година, ядосан от освобождаването си от MI6, изпраща предложение на едно австралийско издателство да напише книга за британското разузнаване. С това нарушил британския Закон за поверителност на тайните и бил арестуван. На процеса признал вината си и бил осъден на 12 месеца затвор. Излязъл след 6 месеца за добро поведение и изчезнал в самоналожено изгнание. Неговата книга „Големият пробив“ все пак била публикувана през 2001 в Москва, а по-късно същата година и в Австралия.

Томлинсън повторил твърденията си на френското разследване за смъртта на Даяна и казал, че в нощта на катастрофата в Париж е имало двама офицери от MI6. Намекнал също, че MI6 са използвали специално „импулсно оръжие“ в тунела, чийто блясък е заслепил Пол. Някои от пешеходците наистина разказвали, че са видели много ярък проблясък на светлина в тунела. Френската полиция казва, че тя би могла да се дължи на светкавиците от фотоапаратите на папараците. Томлинсън казал, че Пол също е бил информатор за MI6.

През 2006 година британският ежедневник „Дейли Експрес“ съобщава, че Дирекцията за териториално наблюдение е нахлула в дома на Томлинсън в южна Франция. ДНТ конфискувала комютърни хард дискове, както и много документи от къщата. Томлинсън обаче не бил там по време на набега. Шест години по-рано, през 2000 година, френските медии също публикуват подобна новина; тогава обаче властите нахлуват в прес агенцията „SIPA“. Въоръжени, маскирани служители на реда нахълтват в офиса, прострелвайки охраната в крака. Операцията се случва няколко дни преди Андансон да бъде намерен изгорял в своето БМВ. Въоръжените, маскирани мъже иззели хард дискове, лаптопи и, според някои сведения, цялото портфолио на Андансон, в което били и тайнствените снимки на принцеса Даяна.

Пред британското разследване обаче Томлинсън се отмята от твърденията си, че Андансон и Пол са били информатори на MI6, както и от историята за „импулсното оръжие“. Според „Дейли Експрес“ той бил сключил сделка с MI6: Ако спре да говори за Даяна и да се оплаква за несправедливото си уволнение, щял да може да се върне в Англия, без да се страхува от преследване. Той наистина се върнал за кратко, но в момента местонахождението му е неизвестно. Съществуват няколко блога с неговото име, но те са неактивни от 2008 година.

Британското разследване, подобно на френското, решава, че Даяна е умряла, защото папараците са преследвали колата й и шофьорът е бил пиян. Смъртта на принцесата била наречена „противозаконна“ – с други думи непредумишлено убийство.

Мохамед ал Файед продава хотел „Риц“ и се премества за кратко в Швейцария, само за да се върне отново в Англия, която описва като свой дом. Той отрича британската присъда, както и френската. Той вярва, че Доди и Даяна са заедно на небето. И все още вярва, че двамата са били убити.