Тревор Рийс-Джоунс

Чуждестранните кореспонденти също знаели дълго преди официалното съобщение, че Даяна е мъртва. Около два часа в онази сутрин техните редактори им се обадили да ги уведомят, че току-що са чули, че „Лейди Ди също е мъртва“, като Доди и шофьорът на Мерцедеса. Бодигардът бил от толкова малко значение, че дори не бил споменат. Как редакторите узнали това? Шефовете на папараците им се били обадили с новините. А те как знаели? Един папарак има контакти – персоналът в хотели, самолети, летища, болници и полицейски управления, адвокати и съдии – и вероятно някое ченге, медицинска сестра или лекар се бил разприказвал през онази нощ.

Но защо е това несъответствие между истинския и обявения час на смъртта на принцеса Даяна?

Обяснението е, че когато пациент издъхне в болницата, времето на смъртта му, което се записва в смъртния акт, е времето официално установено от лекаря, завеждащ въпросното отделение в този момент. Понякога се случва да мине време от момента на смъртта и пристигането на доктора край леглото на пациента. Това означава, че пациентът би могъл да умре в 20:00 часа вечерта, но докторът да обяви смъртта му официално в полунощ. Тогава часът на смъртта ще бъде записан като полунощ в смъртния акт. Малко вероятно е в случая на Даяна завеждащият лекар да е бил зает с нещо друго в болницата, но тялото й трябвало да бъде подготвено, да бъдат направени съответните телефонни обаждания, които да подсигурят, че няма да има изтичане на новини от болницата и семейството й да бъде уведомено за смъртта й. Членовете на кралското семейство спели сладко в замъците си отвъд Ла Манша и вероятно е отнело известно време да бъдат събудени.

Освен това, различните западни тайни служби също трябвало да бъдат уведомени, за да бъдат в готовност в случай, че смъртта на принцесата се окаже атентат и предстоят опити за убийство и на други кралски особи или държавни глави.

Преди да излязат наяве всички подробности за инцидента, редакторите вече питали своите кореспонденти дали има някакви признаци, че „Ди е била пречукана“. Един журналист винаги търси конспирацията, затова, докато Даяна лежала в болницата под бял чаршаф, те звънели един на друг и на своите контакти в полицията, задавайки същия въпрос: „Убита ли беше принцеса Даяна?. Отстранена ли е, защото се е готвела да се омъжи за Доди ал Файед, арабин и, което е по-лошо, син на Мохамед ал Файед?”.

Анри Пол

Докато полицията все още разследвала папараците, обвинявани от цялото общество за смъртта на Даяна, журналистите се опитали да открият повече за човека, стоял зад волана на Мерцедеса S 300. Освен че е мъртъв и че тялото му се намира в градската морга, не знаели нищо друго за него. Не знаели дори името му, което е разкрито от полицията 48 часа след катастрофата. Журналистите тогава задали въпроса:„Анри Пол? Кой е той?“. Той е, отговорила полицията, действащият шеф на охраната в хотел „Риц“. Това била следа, в която журналистите можели да забият зъби.

Някои от тях имали контакти в „Риц“, но опечаленият Мохамед ал Файед бил забранил на персонала на говори. Всеки разприказвал се щял да бъде уволнен. Но някои все пак го направили. От онова, което успели да научат от приятелите на Пол и от разбъбрилите се служители на хотела, журналистите успяват да разкажат на обществото за загадъчния мосю Пол.

Пол е роден през 1956 година в Бретан, северна Франция. Той имал диплома за пилот и два дни преди катастрофата бил минал през задължителния годишен медицински преглед. Тестът показал, че той е много здрав мъж, без слабост към алкохола или наркотиците. Пол работел в „Риц“ от 11 години. Колегите му го харесвали. Според тях, той бил затворен човек, но, както журналистите много добре знаели, затвореността не е типична френска черта.

Пол имал 15 банкови сметки. Това също не е необичайно; във Франция колкото повече сметки има една банка, толкова по-висока е класификацията на нейния персонал, което означава, че служителите на банковия клон се опитват да открият колкото се може повече сметки на един клиент, дори с по 15 евро в тях. Заради това е доста трудно за един клиент да закрие сметката си; банковият служител веднага го съветва колко неразумно би било това. Французите също така обичат да оставят парите си в различни банки, а не да слагат всички яйца в една кошница, така да се каже.

Пол държал голяма сума пари в тези 15 сметки. Точният им брой не е известен, но според някои сведения сумата достигала 1 700 000 франка (350 000 долара), а според други била далеч по-малко 170 000 франка (35 000 долара). През 1997-а с тези пари човек можел да си купи луксозен апартамент в Париж. Мъртвецът в Мерцедеса носел у себе си 12 565 франка (2 600 долара) в брой. Това са много пари за човек, който изкарва не повече от 5 000 франка (1 000 долара) месечно. Как би могъл да разполага с толкова пари в себе си? Това се обяснявало с факта, че гостите на хотел „Риц“ са богати хора и дават тлъсти бакшиши.

Никой не успява да открие източника на парите на Пол, макар неговите роднини и приятели да наблягат на факта, че той е бил ерген и е можел да спестява. Освен това имал няколко имота, които давал под наем. Но тук отново изниква въпросът откъде се е сдобил с пари да купи тези имоти? Едно от обясненията е, че той е получавал пари от най-различни тайни служби; информирал ги за гостуващите в хотела държавни глави, министри, петролни шейхове и принцове от Близкия Изток.

Пол бил прекарал съботата на 30 август като всяка друга. Започнал деня с тренировка по тенис с приятеля си Клод Гарек. Двамата играли в тенис клуб в парижките предградия и след играта отишли в бистро „Льо Пеликан“. Пол разказал на Гарек, че принцеса Даяна и Доди ще пристигнат от Сардиния този следобед и той трябва да ги посрещне на летището. Двамата обикновено пиели бира в бистрото, но в този ден Пол пил само Кока Кола. В 12:30 часа той напуснал бистрото без Гарек.

След като оставил багажа на Даяна и Доди в апартамента на последния, Пол се върнал в „Риц“, където останал до 19:00 часа. Има няколко версии за това какво е правил след това. Една от тях е, че бил отишъл право в „Харис Ню Йорк Бар“, където изпил „две-три уискита“, а после се отбил в лесбийския бар „Шампмесле“, чийто собственик му бил приятел. Докато бил там получил обаждане и казал на една от сервитьорките:„Трябва да ходя на работа. До скоро“. Тя казала на полицията, че Пол не бил пил никакъв алкохол. Руле обаче разказва друга версия. Той го бил видял в 19:30 часа в „Бар Бургон“, намиращ се на улицата, на която живеел Пол. Той не пиел и не бил пиян. Всички тези заведения са на няколко минути пеша от хотел „Риц“.

След като го привикват обратно в хотела Пол се качва в своя скромен черен Мини Купър и пристигането му в „Риц“ е записано от камерите на площад „Вендом“ в 22:08 часа. На видеото се вижда, че той прави няколко маневри напред-назад преди да успее да паркира колата.

Мненията за това какво е правил Пол от пристигането си до момента, два часа по-късно, когато се качил в Мерцедеса с Даяна и Доди, са доста спорни.

Бодигардът Кес Уингфийлд

Според книгата на френския журналист Жан-Мишел Карадек „Лейди Даяна, Криминалното разследване“, Пол се присъединил към двамата бодигарди Рийс-Джоунс и Уингфилд в бара на хотела, където те вечеряли. Според книгата, охранителите похапвали омари и пиели Швепс, а Пол не пожелал нито да яде, нито да пие.

Но Карадек пише също, че метр д’отелът на бара казал на полицията, че един от барманите бил сервирал на Пол два двойни шота пастис „Рикар“. Когато станал от масата, Пол за кратко загубил равновесие и се ударил в друг барман.

Двамата охранители и Пол консумирали на сметката на Руле. Касовата бележка на стойност 1260 франка (260 долара) показва, че те си били поръчали за ядене две порции омар, пържени картофки, препечен хляб и десерт, а за пиене – 4 швепса, 2 кафета и два двойни пастиса „Рикар“.

„Рикар“, дестилирана за пръв път от швейцареца Анри-Луи Перно през 1797 година, е безцветна анасонова напитка, която става млечно бяла, когато в нея се добави вода. Традиционно се сервира с 5 части вода и 1 част „Рикар“. Чистият „Рикар“ е 45°, което означава, че разреден с пет части вода не би могъл да напие възрастен мъж, редовно консумиращ алкохол. Два двойни шота „Рикар“ също не биха били достатъчни, но не и ако преди това човек е пил някакъв друг алкохол. Двамата бодигарди заявили пред френските власти, че не са знаели, че това което пие Пол е „Рикар“.

Някои журналисти, опитващи се да помогнат на набедените за смъртта на принцесата папараци, съобщили че Пол е бил мъртво пиян и затова е загубил контрол над колата. Следователно той бил виновен за смъртта на принцесата. Полицията не прави нищо, за да изясни ситуацията; само казват, че Пол бил навлязъл в тунела с превишена скорост.

Дали Пол бил пиян и биха ли се качили Даяна, Доди и Рийс-Джоунс в кола с пиян шофьор? Рийс-Джоунс няма спомен за инцидента. Заради тежките травми на главата той бил поставен в изкуствена кома, а комата понякога изтрива спомените за събитието, довело до нараняването. Подобна загуба на паметта може да продължи седмица, месец, година и дори завинаги. Всичко, което си спомнял, било качването си в колата. Той обаче твърди, че Пол не е бил пиян в онази вечер.

Аутопсията на Пол е извършена от професор Доминик Леком. Тя изтегля общо 15 проби от кръв, тъкани, очна течност, урина и косми от тялото му. Пет от тези проби са кръвни – изтеглени право от сърцето на Пол. Тя изпраща шишенце с тази кръв, надписано „Образец 11 Код D.1306” на директора на Токсикологията в парижката полиция професор Иван Рикордел. Тя изпраща второ шишенце със същата проба и на д-р Жилбер Пепин в частна лаборатория в Париж. То било надписано „Образец 12 Код D.1307”.

По-късно същия ден професор Рикордел й съобщава, че в кръвната проба, която получил като „Образец 13 Код D.822″, има 1.87 промила алкохол. Д-р Пепин също изпраща своя доклад. Неговият анализ на пробата, получена като „Образец 14 Код D.828″, показал ниво на алкохола в кръвта от 1.74 промила.

И двете нива означавали, че Пол трябва да е изпил 12 алкохолни напитки в часа преди смъртта си, ако е приел храна, или 24 – ако не е ял нищо. Или да е изпил 10 нормални шота „Рикар“. Ограничението във Франция е 0.5 промила.

И двата анализа показали, че Пол има „терапевтично ниво“ (нормално предписваната доза) от антидепресанта Прозак и успокоителното Тиапридал в кръвта си. Неговата лекарка потвърдила пред френската полиция, че го е лекувала от две години от депресия, причинена от края на дълготрайната му любовна връзка. Тя също казала,че му била предписала и лекарството Аотал, което се дава на хора с проблеми с пиенето, които искат да спрат. Лекарството причинява повръщане при употреба на алкохол. Тя обяснила, че Пол не е бил зависим от алкохола, но се страхувал, че може да стане. Според нея, той не винаги приемал лекарството, за да може да пие. Празна опаковка от него била открита в коша за боклук в кабинета му, но в кръвта му нямало следа от лекарството. А черният му дроб не показал никаква следа от злоупотреба с алкохол.

Двете изследвания също така установили много високо ниво на въглероден едноокис в организма на Пол. Въглеродният едноокис е безцветен, безвкусен и отровен. Нивото на Пол било 20.7%, каквото е обикновено при самоубийците, отнемащи живота си чрез обгазяване с изгорели автомобилни газове. Когато въглеродният едноокис се комбинира с човешкия хемоглобин, се получава карбоксихемоглобин и симптомите са главоболие, гадене, замаяност, объркване, дизориентация, нарушаване на зрението, припадъци и гърчове. Ако човек през това време е зад волана, той неизбежно би загубил контрол над колата.

Но защо Пол бил изследван за въглероден едноокис?

За това никога не е дадено обяснение, но практика в много страни е, когато се тества за алкохол и лекарства в кръвта при фатални инциденти, да се проверява и за него. Във Франция практиката е същата, но не и законът. Според един патолог, пожелал да остане анонимен, възможно е тъканите на Пол да са имали яркочервен цвят, вместо нормалния кафяв, което е накарало патолозите да направят въпросния тест. По време на британското разследване присъствието на въглероден едноокис било обяснено с изтичането му от една от въздушните възглавници на Мерцедеса. Това, че Пол бил загинал на място при удара и не би могъл да погълне каквото и да е, било игнорирано. Два други факта също са игнорирани. Първо, компанията Мерцедес Бенц заявила, че въздушните възглавници не съдържат въглероден едноокис и, второ, френските пожарникари носели детектори за въглероден едноокис, но никой от тях не бил засякъл изтичане на смъртоносния газ. Даяна и Доди не били подложени на този тест. Следователно не се знае дали те също са погълнали газа. Бодигардът Рийс-Джоунс, който лежал на животоподдържащи системи в болницата, също не бил изследван.

Преди професор Доминик Леком да извърши аутопсията на тялото на Пол, тя преглежда това на Даяна в болницата, както и тялото на Доди в градската морга.

Професорката извършва аутопсията на Даяна малко след като докторите прекратяват опитите си да я съживят и приключва в 5:30 часа. В доклада си тя прави скица на предната и задна част на тялото на принцесата, на която отбелязва дори най-малките синини и рани.

Час по-късно, в 6:30, професор Леком се заема с прегледа на тялото на Доди. После си почива един час и се захваща с Пол.

В четвъртък на 4 септември човекът, назначен от префекта на Париж да води разследването на смъртта на Даяна, разследващият магистрат съдия Ерве Стефан, отива в градската морга и наблюдава как полицейски хирург изтегля още две кръвни проби от тялото на Пол. Тези проби били изпратени на д-р Пепин, който вече бил изследвал кръвта на шофьора на 31 август, за нов анализ. Кръвта този път била от бедрената артерия.

Шест дни по-късно, на 10 септември, д-р Пепин предава резултатите от второто си изследване. То показва, че кръвта на Пол съдържа 1.75 промила алкохол, докато предишните проби от август били показали 1.74 промила, а тези на колегата му д-р Рикордел – 1.87. Подобни колебания биха могли да се дължат на най-различни фактори, като замърсяване на кръвта, температурата на помещението, гниенето на тялото или грешка на лаборантите. Освен това съдържанието на алкохол в бедрената артерия е по-ниско от това в сърцето.

Причината за смъртта на Даяна била определена като масивен вътрешен кръвоизлив, причинен от изтръгването на сърцето и белите й дробове от гнездата им.

Доди бил загинал от масивен кръвоизлив в разкъсания му гръден кош и имал многобройни наранявания по цялото тяло, сред които четири на десния и три на левия крак.

Пол също бил умрял от масивен кръвоизлив в гръдния кош и също имал множество травми, като шийните му прешлени и гръбначния му стълб били счупени.

В ранния следобед на 31 август общинската морга предава тялото на Доди на баща му. Мохамед ал Файед искал синът му да бъде погребан преди падането на нощта, както се изисква от мюсюлманската вяра. Затова, когато хеликоптерът му излита от Париж за Англия, тялото на сина му било на борда. Погребението се състояло в семейното имение в Съри. Мохамед ал Файед бил уведомен от френската полиция, че тялото не може да бъде кремирано, в случай че се наложи ексхумация за провеждане на допълнителни изследвания.

Родителите на Пол погребват сина си в събота на 20 септември в Бретан, където живеели и където бил отгледан той. Неговото погребение първоначално било определено за 6 септември, докато родителите му не били уведомени, че това е датата за погребението на Даяна и ще изглежда неуважително от тяхна страна да го извършат в същия ден. Тогава двамата решили да го изместят за 13 септември, но тогава разследващият магистрат Ерве Стефан ги помолил да изчакат още една седмица в случай, че се наложат още изследвания на кръвта на сина им.

Принцеса Даяна е положена за вечен покой на остров в малко езерце в имението на нейното семейство в Алторп в събота на 6 септември, след предавана на живо църковна служба в Уестминстърското абатство, гледана от 2,5 милиарда души по целия свят.

В 7 часа на неделната утрин на 31 август тунелът „Понт д’Алма“ бил отворен за движение. Обикновено по това време в неделя нямало голям трафик, но не и сега. Парижани искали да видят къде е умряла „Лейди Ди“.

В съгласие с френската правосъдна процедура, френското разследване щяло да бъде проведено от няколко висшестоящи офицери от парижката криминална полиция. Начело на екипа от детективи застанал Жозеф Ореа, а отделът бил официално наречен „Група Жозеф Ореа“. Ореа трябвало да докладва на полицейски майор Жан-Клод Муле, който присъствал, когато професор Леком извършвала аутопсията на Пол. Майор Муле от своя страна трябвало да докладва на комисар Жан-Луи Мартину. Комисар Мартину щял да състави досие, което да предаде на разследващия магистрат Ерве Стефан, който щял да реши дали има основание да бъдат повдигани криминални обвинения.

Екипът бил подложен на незабавни критики от английските редактори за бързината, с която решили да отворят тунела за движение. Редакторите се опасявали, че полицията може да е пропуснала някоя важна улика. Французите се защитили, казвайки че са прегледали мястото под лупа и нищо не са изпуснали. Те били измерили тунела и пилоните; измерили, заснели и сетне изнесли всичко, което лежало в тунела; преместили Мерцедеса и сега той седял заключен в полицейския паркинг в очакване да бъде проучен подробно.

Първото заключение на полицията било, че Мерцедесът, преследван от папараците, се е разбил в 13-ата разделителна колона с превишена скорост, а шофьорът на колата е бил под въздействието на алкохол.

Редакторите не били доволни. Нито британските и френските граждани. Всъщност, хората по целия свят вярвали, че френската полиция крие нещо, и то в заговор с колегите им от Скотланд Ярд. Говорело се и се пишело, че Даяна е жертва на атентат. Тя щяла да се омъжи за арабски мюсюлманин, който щял да стане втори баща на принцовете Уилям и Хари и някой ден – втори баща на краля на Англия. Това било немислимо – неприемливо. Официалната религия в Англия е протестантската. Следователно, единствено християнин протестант би могъл да наследи британския трон и ако някой не-протестант иска да се ожени за кралска особа, то той трябва да приеме протестантската религия.

Но кой бил убил принцесата?

Съдия Стефан изпълва досието си с 6000 страници и в края на 1999 година представя резултатите в парижката Съдебна палата.

Групата Жозеф Ореа била открила ивици бяла боя от дясната страна на Мерцедеса, където седели Даяна и бодигардът Рийс-Джоунс. Червеният преден мигач на колата бил счупен и намерен на входа на тунела. На мястото бил открит още един червен мигач. Дълго и старателно разследване идентифицира, че втория мигач е от Фиат Уно, произведен в периода май 1983 и септември 1989 година. Експерти установяват, че бялата боя от дясната страна на Мерцедеса е използвана от производителя на Фиат за модела Уно, който се правел в двата италиански автомобилни завода в Ривалта Торино и Мирафиори в периода 1983-89 година. Криминалистите заключават, че Мерцедесът се е одраскал във Фиат Уно. Следите от спирачки в тунела показвали, че Мерцедесът е пътувал с по-висока скорост от Фиата. Ударът между двете коли обаче не би могъл да е толкова силен, за да предизвика катастрофа. Тъй като Мерцедесът се бил разбил, това означавало, че шофьорът му не е бил в състояние да задържи колата на платното, докато шофьорът на Фиата е успял да запази контрол и да излезе от тунела. Мерцедесът не е могъл да го направи, понеже шофьорът му е бил под влиянието на алкохол и предписани лекарства.

Присъдата на френското дознание гласяла, че принцеса Даяна е умряла в резултат на автомобилна катастрофа, причинена от пияния и дрогиран Анри Пол. Папараците били действали неразумно, но не те били причинили инцидента.

Самоличността на шофьора на Фиата Уно не била установена, но той просто бил избягал след удара, нищо повече.

Следователно Даяна не е била убита.

Или пък е била, оспорват любителите на конспиративни теории.

Сред тях е и скърбящият Мохамед ал Файед. В следващите години той обвинява тайните служби на Франция, Великобритания и/или Съединените Щати, че са убили Даяна, сина му и Анри Пол. В един момент дори набеждава съпруга на британската кралица принц Филип, херцог на Единбург, за човека, наредил на тези тайни служби да убият принцесата. Той даже се опитва, неуспешно, да накара френските власти да преразгледат решението си за нещастен случай. Настоява, отново неуспешно, органите във Франция и Великобритания да изследват повторно пробите от кръв и урина на Пол. През 2009 година обвинява френската полиция, че е опорочила разследването и иска компенсация. Мохамед побеждава отчасти: съдът се произнася, че в разследването се наблюдават сериозни грешки, които обаче не са могли да повлияят на решението за нещастен случай. Мохамед получава само 6 800 долара за нанесени щети и 4 000 долара за разходи по делото от иска за 1,4 милиона, който бил подал.

Странното е, че има още един любител на теориите за конспирация: самата принцеса Даяна.

През октомври 1997 година, десет месеца преди смъртта си, Даяна пише писмо до Пол Бюрел – когото неофициално била издигнала от иконом до свой довереник и приятел – че ще бъде убита в автомобилна катастрофа. Бюрел пише в своята книга „Кралски дълг„, че Даяна му била казала, че ще напише това писмо, обяснявайки:

„Ще му сложа дата и искам да го пазиш. За всеки случай“.

Тя пъхнала писмото в плик и го надписала с „Пол“. Той запазил не само писмото, но и плика. Тя назовавала лицето, което щяло да я убие: всекидневникът „Мирър“ публикува част от писмото, но, опасявайки се от съдебно преследване, скрива въпросното име. Даяна пише:

„Седя тук на бюрото си през октомври, жадувайки някой да ме прегърне и да ме окуражи да бъда силна и да държа главата си високо. Тази определена фаза от живота ми е най-опасната“.

Сетне тя продължава с подробности как ще бъде убита и назовава името на своя убиец. Тя пише:

„[Име] планира „инцидент“ с колата ми, авария на спирачките и сериозна травма на главата, за да разчисти пътя си за женитба с Чарлз“.

Александра (Тиги) Лег-Бърк

Тя назовала тази жена, но трябва да се отбележи, че е грешила за нейната роля в живота на принца. Името й става известно по време на британското разследване – Александра (Тиги) Лег-Бърк. През 1993 година, малко след раздялата на Чарлз и Даяна, той назначава английската аристократка Лег-Бърк за бавачка на синовете му. Тя остава тяхна детегледачка до 1999 година, когато се омъжва за своята ученическа любов и днес е майка на две собствени деца. По времето на смъртта на Даяна се носели слухове, че Лег-Бърк е играла по-интимна роля в живота на тримата принцове – Чарлз, Уилям и Хенри – но днес се смята, че това са били просто злостни клюки.

След две проведени разследвания – френско и британско – и много книги все още има много въпроси без отговор за онази нощ. Дали принцеса Даяна е щяла да се омъжи за Доди ал Файед? Дали той вече й бил дал годежния пръстен на Репоси? Дали тя очаквала дете от него? Дали Анри Пол бил наистина толкова пиян? Какво означава необичайното ниво на въглероден едноокис в кръвта му? Дали наистина в тунела е имало бял Фиат Уно през онази нощ? Дали този Фиат е причинил катастрофата?

Пръстенът: Доди наистина ли е възнамерявал да даде на Даяна годежен пръстен?

Според Мохамед ал Файед, пръстенът бил намерен в апартамента на Доди. Баща му го открил там на 3 септември – денят, в който пръстен №4/7014 с цена 600 000 франка бил върнат в магазина на Репоси. Алберто Репоси вече бил потвърдил на полицията, че Доди е взел годежен пръстен от магазина му и му е казал, че двамата с Даяна ще се женят. Репоси също вече бил помолил Мохамед ал Файед да върне двата пръстена, или да ги плати, защото, ако пръстените били загубени, трябвало да уведоми застрахователите. Тогава Ал Файед върнал по-скъпия пръстен и платил за другия.

Това означава, че когато Руле депозирал малката торбичка в хотелския трезор, в нея е имало само един пръстен – по-скъпият, който не бил годежен.

Но, тъй като Даяна не носела пръстен по време на катастрофата, следователно Доди все още не й го бил дал. Дали вече й бил направил предложение и какъв е бил нейният отговор, знаят само те двамата.

Ако е обичала Доди, защо да не се омъжи за него? Тя вече била показала, че не я е грижа за произхода или религията на любимия си, когато се срещала с мюсюлманския пакистанец и сърдечен хирург Хаснат Кан; тя била толкова влюбена в него, че писала на южноафриканския пионер в сърдечните трансплантации професор Кристиан Барнард с молба да помогне на д-р Кан да си намери добра позиция в Южна Африка, за да могат двамата да се преместят там и да живеят заедно в мир и любов. Доди пък бил красив, богат и пръскал пари по нея като луд.

Бременността: В 48-те часа след обявяването на смъртта на Даяна чуждестранните кореспонденти в Париж започнали да получават по факс писмо, напечатано на бланка от болницата „Питие-Салпетрие“. Това писмо, с дата неделя 31 август, било написано от професор Пиер Кориа, началник на отдела по анестезиология, и било адресирано до френския вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, плюс копия до френските министри на здравеопазването и външните работи.

Според доклада, кръвта на Даяна била показала наличието на ЧХГ – човешки хорион-гонадотропин или хормон на бременността, който се появява в кръвта и урината на жените 8-9 дни след забременяването. Нивото на ЧХГ в кръвта на Даяна означавало, че тя е бременна от около 9-10 седмици. Никой от журналистите не повярвал, че този доклад е истински – преди 9-10 седмици Даяна все още не излизала с Доди. Редакторите искали да видят въпросния факс от чисто любопитство, но не публикували историята във вестниците си.

Болницата незабавно отрекла, че Даяна е бременна и че е правен подобен тест на кръвта й. Писмото е груба фалшификация, пълна с граматически грешки, заявил говорителят на болницата.

В своята книга „Лейди умря“ Франсиз Гилери пише, че френският журналист Крис Лафейл от седмичника „Парис Мач“ му разказал за фалшификатора на факса, когото авторът нарича професор С. Според Гилери, двама папараци (за които той също няма имена) бързо открили къде живее този професор в Париж и се настанили пред вратата му. Тактиката им се оказала успешна: той излязъл и те го проследили. Дестинацията му била летище „Шарл де Гол“. Папараците го изгубили от поглед в огромното летище; той си купил билет от гишето на Ел Ал и папараците не можели да го следват по-нататък. Те убедили една от стюардесите да им покаже списъка с пасажери, но името на професора не било в него. Както казал Крис Лафейл на Гилери – да не бъде вписан един пътник в списъка на израелската авиокомпания Ел Ал означавало, че този човек разполага с влияние или силни контакти.

Нито френската, нито британската полиция предприели действия срещу фалшификатора и днес никой повече не говори за него.

Алкохолът: Анри Пол не изглеждал мъртво пиян – дори не изглеждал пиян – на записите от охранителните камери и на фотографията, направена от един папарак, когато Мерцедесът потеглял от улица „Камбон“.

Единствено Ален Виламез, барманът от хотелския бар „Хемингуей“ потвърдил, че онази вечер бил сервирал на Пол алкохол: два двойни шота „Рикар“. Дали барманите в другите заведения, които шофьорът посетил същата вечер, били излъгали полицията?

Родителите на Пол упорито твърдят, че техният син не е бил алкохолик. В интервю за Радио 4 те казват, че той дори не е пиел много.

Неговата майка Жизел казва:

„Ако се замислите, щяло е да бъде очевидно, ако е бил пиян. Доди е имал друг шофьор. Личният му шофьор. Би ли използвал човек, който е пиян, вместо професионалния си шофьор? А там също е имало и бодигард. Нима той би позволил на пиян шофьор да ги кара, когато е имало и друг вариант?”.

Двамата родители казват, че онази нощ в градската морга е имало 30 тела. Бащата Жан Пол казва:

„Можете да си представите как са могли да объркат нещата. Може да са допуснали грешка”.

Те признават, че не могат да докажат, че синът им не е алкохолик. Жизел Пол казва:

„Не можем да го докажем. Той е мъртъв. Лесно е да нападаш мъртвец. Те казват, че черният му дроб е бил в перфектно състояние. А ние щяхме да знаем, щяхме да видим, ако пиеше. На 28 август той мина на физически преглед за пилотската си книжка. Всичко беше наред. А три дни по-късно го обявиха за алкохолик”.

Двамата споменават също и въглеродния едноокис, открит в кръвта на сина им. Жизел Пол казва:

„Те откриха 20% въглероден едноокис в кръвта му. Ние не сме специалисти, но винаги когато говорим с хора, които разбират, ни казват, че това е невъзможно. Той не би могъл да се държи с такова ниво в кръвта си”.

Възможно ли е през онази нощ пробите на Пол да са били объркани с тези на някои от другите трупове? Жан Пол смята, че със сигурност би могло да е така.

„Никой не казва лесно, че е сгрешил. Особено, когато са замесени важни хора“ – казва той за BBC.

По време на това интервю родителите на Пол подемат съдебна битка с френските власти, настоявайки да получат кръвните проби, изтеглени от сина им, за да докажат чрез ДНК тест, че това не е неговата кръв. Две години по-късно, през 2006-а, такъв тест е направен с помощта на ДНК профила на Жизел Пол и кръв от сакото, което Пол носел в онази нощ. Други проби нямало, тъй като полицията не била запазила пробите, взети от него, а по закон, единствено кръвта по сакото му имала директна връзка с него. Тестът показал, че има 99.9997% вероятност за майчинска връзка между двата ДНК профила. Той показал също, че нивото на алкохол в кръвта на Пол е в законния минимум. Нужно е да се отбележи, че сакото било върнато на Жан и Жизел след като полицията приключила с него. Следователно е било в ръцете на мнозина и е било съхранявано без специална защита.

Тестът не показал никакви следи от въглероден едноокис. Френското разследване дотогава вече било обяснило нивото на въглероден едноокис в кръвта на Пол с това, че той живеел в силно застроен район и че бил пушач на пури, като бил изпушил поне една в хотелския бар.

Според един токсиколог, не е невъзможно да стане грешка с пробите, когато в моргата чакат 30 трупа. Лицето, което взима пробите от дадено тяло, не е лицето, което ги изследва; анализът се прави от лаборант, който тества проба след проба. Така че грешки се случват и, когато изследването засяга важна особа като принцеса Даяна, е повече от възможно да има опит за прикриване на гафа. Ако катастрофата се беше случила днес, принцеса Даяна и Рийс-Джоунс щяха да бъдат откарани във военната болница в Париж „Вал де Грас“, където се лекуват важни държавни лица, а телата на Доди и Пол също щяха да бъдат отнесени там за аутопсия. Животът на Даяна едва ли щял да бъде спасен, но резултатите от аутопсията на Пол сигурно щяха да са доста по-различни. Това не означава, че служителите в парижката градска морга са некомпетентни, а просто, че в онази нощ тялото на Пол вероятно е щяло да бъде единственото в болницата, което би елиминирало възможността за грешка.

Защо полицията не била запазила пробите на Пол? Нормална практика във Франция е да не се запазват подобни проби, веднъж щом разследването приключи и случаят се закрие. На първо място, съхраняването на всички проби изисква много място, а на второ – във Франция има закони, защитаващи самоличността на индивида, според които ДНК тестовете са незаконни, освен ако въпросното лице или негов наследник не получи официално разрешение за подобно изследване. Не запазвайки пробите, французите елиминират възможността за бъдещи изследвания, които биха могли да злепоставят тяхната компетентност.

Компетентност, която вече била злепоставена поради няколко аномалии. Първо, кодовете на