Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2013 18:35 - Смъртта на принцеса Даяна: Убийство или нещастен случай? част 2
Автор: boboncheto0o77 Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 6135 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.04.2013 18:38


 Руле влязъл в апартамента в 18:43 и излязъл в 18:46 часа – три минути по-късно. След това се върнал на рецепцията, отново носейки малката торбичка, но този път без каталога. Там попълнил някаква бланка и я подписал, след което отишъл в трезора на хотела. Когато излязъл, вече не носел торбичката.

Даяна и Доди излизат от хотела десет минути по-късно – в 18:56 часа. Те се качили в Мерцедеса и Дурну потеглил към апартамента на Доди на улица „Арсен-Усе“, следван от напористите папараци. Качвайки се в колата пред хотела, Даяна и Доди изглеждали видимо разстроени от присъствието на ордата раздърпани и крещящи фотографи.

Пръстенът image

Алберто Репоси

През 2000 г., две години и седем месеца след смъртта на принцеса Даяна, Алберто Репоси предоставя на медиите видеозаписите от охранителните камери в магазина си, заснели посещенията на Доди и Руле на 30 август. Показва им също и подписана касова бележка. Важно е да отбележим, че Мохамед ал Файед бил заплашил бижутера, че ще го съди, ако не публикува записите. Ал Файед искал света да узнае, че неговият син и принцеса Даяна са щели да се женят и считал купуването на пръстена за достатъчно доказателство за това.

Репоси споделил с пресата, че през август, докато бил в своята вила в Монте Карло, бил получил обаждане от „директор“ на хотел „Риц“, който му казал, че Даяна и Доди са харесали един от пръстените на витрината на неговия магазин в Монте Карло в събота на 23 август. Те искали да знаят дари могат да видят пръстена лично. „Няколко дни по-късно се срещнах с Доди и принцеса Даяна в Сен Тропе, за да им покажа пръстена. Той беше годежен пръстен от моята колекция „Dis Moi Oui“ (Кажи да)” – казва Репоси.

Но откъде Доди купува пръстена в действителност?

Последвалото разследване разкрива, че директорът на хотел „Риц“, който се бил свързал с г-н Репоси, е Франц Клайн. След разговора си с него Репоси изпратил факс до хотела с подробности и цената на три пръстена, както и на някои други бижута. Датата на факса била от събота 23 август – денят, в който според Репоси Даяна и Доди били видели пръстена на витрината в магазина в Монте Карло. Двамата наистина били в Монте Карло в онзи ден, както показвал корабният дневник на яхтата „Йоникал“.

Репоси пристигнал в магазина си в Париж, тъй като искал да обслужи двойката лично, а те му били казали, че ще вземат пръстена оттам на 30 август.

Касовата бележка, която показал Репоси, била предоставена на разследването. Номерът й бил 01554, датата – 30.08.97 г. Документът всъщност не е истинска касова бележка, а квитанция, която бижутерите обикновено дават на клиент, взел от магазина им скъпоценност за „проба“. Тази практика е често срещана, макар че понякога предоверяването от страна на бижутерите ги прави жертва на кражби.

Подписът на квитанцията бил на Клод Руле, като фамилията му била сгрешена. След името му пишело „хотел Риц“.

В квитанцията били записани два пръстена.

Първият, с номер 4/7014, бил описан като звезден пръстен с диаманти и бил задраскан с две черти.

Вторият, с номер 97/326, бил описан като годежен пръстен с триъгълни диаманти. Думите „годежен пръстен“ били обградени с червено мастило.

Цената на първия пръстен била 600 000 франка (124 000 долара), а на втория – 115 000 франка (24 000 долара). Същата сума била записана на бележката на Руле.

До първия пръстен било записано: даден на 30.08.97 – върнат на 03.09.97. С други думи, три дни след смъртта на Даяна и Доди.

В дъното на квитанцията било записано името на лицето, получило пръстените. Полетата за вписване на номер на паспорт и дали лицето е нов, или редовен клиент, били оставени празни.

Под думите „върнат на 03.09.97″ стои още един подпис, който е нечетлив.

Квитанцията вероятно означава, че първият, по-скъп пръстен е бил върнат на Репоси, а вторият, годежен пръстен е бил купен, или поне не е бил върнат в магазина заедно с другия на 3 септември.

Следователно, Доди вероятно се е готвел да даде този втори пръстен на Даяна в нощта на 30 август.

Мохамед ал Файед казва: „Да, със сигурност този пръстен беше годежен; синът ми и принцеса Даяна щяха да станат съпруг и съпруга“.

Репоси също казва да. После казва не. След това пак казва да. През октомври 2007 година той обяснява колебанията си пред италианските медии с тормоз от страна на Скотланд Ярд. Следователите го били разпитвали три пъти, като всеки разговор се записвал на няколко касети. На финала на разпита му казали направо, че най-добре за неговата репутация щяло да бъде, ако промени версията си за събитията. Естествено, на касетите не се чува нищо такова. Репоси смята, че Скотланд Ярд са изтрили тази част от записа.

Икономът Рене Делорм също казва, че Доди и Даяна са посетили бижутерски магазин в Монте Карло, макар да не си спомнял кой точно. Бодигардът Рийс-Джоунс обаче твърди, че двойката изобщо не е припарвала до такъв магазин. Тъй като чакал отвън, докато Доди бил в магазина в Париж, охранителят нямало как да знае дали той е купил нещо и какво.

Всички приятели на Даяна твърдят, че тя не е имала намерение да се омъжва за Доди. Нейната приятелка лейди Анабел Голдсмит заявява на разследването, че принцесата й била казала, че има нужда от брак, колкото от обрив по лицето.

Но никой не можел да отрече, че Доди е бил в магазина на Репоси в Париж и че Руле се е върнал оттам с някаква малка торбичка.

Дали Доди се е готвел да предложи на Даяна през онази нощ? Или вече го бил направил на яхтата и само трябвало да вземе пръстена от Париж? Двамата щели да останат в Париж само за една нощ.

Единствените двама души, които знаят истинската причина защо Доди бил взел годежен пръстен от Репоси са той самият и Даяна, но те вече няма как да разбулят загадката.

Фаталната нощ

Над Париж ръмял лек дъждец, когато в 21:35 часа Доди и Даяна пристъпват на тротоара пред неговия апартамент на улица „Арсен-Усе“ и попадат насред развълнувана глутница папараци.

Те се качват в Мерцедеса и Дурну потегля към следващата им дестинация: ресторант „Шез Беноа“, известен със своите традиционни френски ястия.

Дурну умело маневрирал с колата през натоварения съботен трафик по „Шанз-Елизе“ – двойката вече била освободила полицейската охрана – а медийните фурии го следвали плътно по петите. По средата на дългия около миля булевард Доди казал на шофьора да ги откара обратно в „Риц“; заради шумния цирк, който ги следвал, той бил решил двамата с Даяна да вечерят в хотела. Метр д’отелът на „Шез Беноа“ научава едва по-късно, че масата, която пазел за „мосю Руле от хотел Риц“, е била предназначена всъщност за Даяна и Доди.

В 21:53 часа Дурну спира пред „Риц“ и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела. Според Тина Браун в „Хрониките на Даяна„, ядосан от това че папараците не ги оставят на мира, Доди се провикнал на служителя на охраната Франсоа Тендил, че цялото му посещение в Париж е „пре*бано“. Ресторантът бил пълен, двамата не искали да чакат поръчката си там и побързали да излязат. Няколко минути след 22:00 часа Доди и разплаканата Даяна се връщат в Императорския апартамент.

image

В 21:53 часа Дурну спира пред "Риц" и Даяна и Доди си пробиват път през тълпата папараци, за да стигнат до ресторанта на хотела.

Междувременно, охранителят Тендил се обажда на шефа на охраната Анри Пол. Подобно на Руле, Пол също вече не бил на смяна, но се наложило да се върне, за да се увери, че всичко е наред със сигурността на важната двойка.

Какво са правили Даяна и Доди, освен да вечерят, не се знае, но 14 минути след полунощ двамата излизат от стаята си в коридора, където ги чакал бодигардът Рийс-Джоунс. Възнамерявали да се върнат обратно в апартамента на Доди на улица „Арсен-Усе“.

Впоследствие Руле щял да каже на френската полиция, че се бил обадил на шефа на охраната Пол в 23:15 часа, за да провери каква е ситуацията в хотела, и той го бил уверил със спокоен тон, че няма никакви проблеми. Пол не му споменал нищо за плановете на двойката да се върне в апартамента на Доди.

Планът бил Даяна и Доди да напуснат хотела през задния вход на улица „Камбон“, докато шофьорът Дурну и охранителят Уингфилд се преструват, че приготвят Мерцедеса и Рейндж Роувъра за оттеглянето им пред главния вход. Според Рийс-Джоунс, планът бил на Доди.

Но с каква кола щели да напуснат хотела?

„Риц“ разполагал с цял автопарк, нает от луксозната рентакар компания „Етоал Лимузин“. Собственикът на компанията Жан-Франсоа Муса някога бил шофьор в „Риц“ и понякога все още продължавал да вози важни клиенти. Късно този следобед шефът на охраната Пол му се обадил и го помолил да дойде в хотела, за да се качи на черния Рейндж Роувър на Доди – резервното возило на двойката. Затова Муса бил карал след тях до апартамента на Доди и след това обратно до хотела, когато двамата решили да не вечерят в „Шез Беноа“.

В събота вечерта около 23:50 часа Руле му се обадил и го попитал дали разполага с друг Мерцедес, който биха могли да използват. Той отговорил, че има един Мерцедес S 300. Всъщност, имал още шест коли на разположение, паркирани в подземния паркинг на хотела.

Муса разказва впоследствие, че е искал да остане в хотела, за да бъде на разположение да управлява Мерцедеса, но Руле му казал, че това няма да бъде необходимо. Трябвало само да закара колата до задния вход на улица „Камбон“. Тясната уличка пресича еднопосочната улица „Дьо Риволи“, която от своя страна преминава в площад „Дьо ла Конкорд“, откъдето почва булевард „Шанз-Елизе“, в чийто горен край, близо до Триумфалната арка, се намира улица „Арсен-Усе“.

До днес е спорен въпроса дали Руле е бил този, който е попитал Муса дали има друга кола, или това е бил Пол. Руле казва на полицията, че не е знаел нищо за размяната на коли. Рийс-Джоунс също твърди, че Доди бил решил Пол да закара него и Даяна до апартамента на ул. „Арсен-Усе“.

Муса бил в лобито на хотела, когато един от охранителите му казал, че Даяна и Доди са готови да тръгнат и че е време да закара Мерцедеса S 300 до задния вход. Рийс-Джоунс се свързал с Пол по станцията, за да го извика при задния вход.

Премятането на папараците изглеждало като перфектния план и Даяна, преоблечена в тесни бели панталони, черно сако и високи обувки на Версаче, и Доди били записани как влизат в малкия асансьор на техния етаж заедно с Рийс-Джоунс. Друга камера записала появата на Пол пред задната врата. Той се оглеждал за папараци и ги забелязал да чакат в края на улицата на мотоциклетите си. Даяна и Доди изчакали в коридора Муса да докара Мерцедеса. Пол се качил зад волана, а Рийс-Джоунс придружил Даяна до задната врата и й отворил да влезе първа. Доди се мушнал след нея, а Рийс-Джоунс заобиколил и седнал отпред. В крайна сметка Доди седял зад шофьора Пол, а Даяна – вдясно до него, зад Рийс-Джоунс. Никой не си сложил задължителните предпазни колани.

Междувременно, Муса се върнал в лобито, където той, Дурну и Уингфийлд продължили да се правят, че подготвят Мерцедеса 600 и Рейндж Роувъра за потегляне. Във Франция личните шофьори трябва да имат специална книжка, каквато Пол нямал. Муса го знаел, но не отворил дума за това през онази нощ.

Пол, който носел очила, потеглил от хотела в 00:17 часа с нормална скорост.

От улица „Камбон“ до улица „Арсен-Усе“ има няколко маршрута. Този, избран от Пол, не е най-прекият, нито най-сложният. Най-бързият и лесен път от улица „Камбон“ е по еднопосочната улица „Дьо Риволи“, през площад „Дьо ла Конкорд“ и оттам по булевард „Шанз-Елизе“. Но Пол избрал да игнорира „Шанз-Елизе“ и минал по пътя „Курс Албер 1″, минаващ край река Сена, успоредно на „Шанз-Елизе“.

Когато Мерцедеса вдигнал скорост на широкия площад „Дьо ла Конкорд“, бодигардът Рийс-Джоунс си сложил колана, а Даяна и Доди се обърнали назад, вероятно за да проверят дали папараците са зад тях. Дурну и Муса междувременно били потеглили от хотела и няколко фотографи ги последвали.

image

Бодигардът Рийс-Джоунс (вляво), Анри Пол (зад волана) и Даяна, обърната назад

На „Курс Албер 1″ се намира двупосочния тунел „Понт д’Алма“, който минава под площад „Алма“. Единствената цел на тунела е да улесни натоварването на площада. Това означава, че не е нужно да се минава оттам, когато няма силен трафик. Но Пол избира този вариант. От тунела щял да излезе на булевард „Марсо“, като Айфеловата кула щяла да остане зад него, а отпред го чакала Триумфалната арка. Логичното продължение на този маршрут щяло да бъде минаване през Арката, завъртане около нея и след това навлизане в булевард „Шанз-Елизе“. Разстоянието е малко повече от миля и нямало да отнеме повече от 7 минути, но Пол така и не излязъл от тунела. Поне не жив.

В приблизително 00:20 часа Мерцедеса S 300 навлиза в тунела. Въпреки късния час и по двете платна имало коли. Според показанията на техните шофьори и пътници, дадени по-късно, Мерцедесът се движел с твърде висока скорост.

image

Доди и Даяна на задната седалка на Мерцедеса, минути преди катастрофата

Впоследствие медиите предлагат различни версии за скоростта на колата. Някои журналисти пишат, че тя се е движила с около 170 км в час, а други казват, че не е вдигнала повече от 100. Трети, цитирайки полицейски източници, твърдят, че скоростомерът бил заседнал на 195 км в час; с други думи, това е била скоростта на автомобила в момента на катастрофата. Адвокатите на Мохамед ал Файед обаче настояват, че спидометърът е бил спрян на нулата. Ограничението за скорост в населените места във Франция е 50 км в час, но в лошо време става дори по-ниско. През онази нощ в Париж ограничението било 30 км в час.

Шофьорите и пътниците в другите коли казват също, че водачът на колата трудно я е контролирал. Тя се движела на зиг заг. На известно разстояние зад нея се задавали няколко мотоциклета.

Беноа Бура бил в тунела и точно щял да излезе от него, когато видял един Мерцедес S 300 да го застига по другото платно. Той разказва, че пред неговата кола се движели две Пежо-та и една „тъмна кола“ пред Мерцедеса. Вниманието му било привлечено от Мерцедеса и тъмната кола заради скърцането на гумите на първата. Тогава шофьорът на Мерцедеса загубил контрол над колата, която се ударила в един от стълбовете, разделящи двете платна и автомобилът се обърнал и спрял в посоката, от която бил дошъл. В този момент Бура забелязал мотор 125cc, близо до Мерцедеса. Той си помислил, че Мерцедесът и тъмната кола са се ударили и затова шофьорът бил загубил контрол. Моторът не спрял, а увеличил скоростта си и излязъл от тунела.

image

Катастрофиралият Мерцедес

Мохамед Меджахди и неговата приятелка Суад Муфакир пътували в тунела, когато чули скърцането на спирачки за тях. В огледалото за обратно виждане Мохамед видял как Мерцедесът се носи през платното. Той казал на френската полиция, че точно преди да чуе спирачките, един мотор с двама души на него минал покрай колата му. Приятелката му не видяла мотора, но обяснила, че вероятно го е пропуснала, защото била твърде изплашена да не бъдат ударени от изгубилия контрол Мерцедес.

image

Катастрофиралият Мерцедес

Намиращите се над тунела хора също видели мотоциклета. Те казали на полицията, че той бил излязъл от тунела с превишена скорост точно след като чули шума от разбиваща се кола. Не можели да кажат дали на него са се возили един или двама души, защото всичко станало много бързо. А и било тъмно.

Друг очевидец, 42-годишен финансист, познат само като Жорж Д., който шофирал през площад „Алма“ със съпругата си в колата, казал на полицията, че е видял някакъв стар, мръснобял, двуврат Фиат Уно да излиза с висока скорост от тунела. Фиатът криволичел толкова зле, че когато се изравнил с неговата кола, той се изплашил да не го удари. Жорж Д. разказал също, че Фиатът не бил с парижки номер; регистрацията му свършвала на 78 или 92. Номерата на колите, регистрирани в Париж, свършват на 75. 78 и 92 са номера на коли, регистрирани в парижките предградия. Шофьорът бил „европейски тип“ – бял мъж на възраст 40-50 години, с къса, кестенява коса. На задната седалка на колата имало голямо куче – черна Немска овчарка или Лабрадор. Кучето носело червен намордник.

Показанията на Жорж Д. за белия Фиат Уно, движещ се превишена скорост, са подкрепени и от други очевидци.

Платната на тунела се спускат доста остро за влизащите в него коли. Както показвали следите от спирачки, Пол бил започнал да натиска педала още в първите метри от тунела. Колата била спряла, обърната в обратна посока, удряйки се в 13-ата подпора. 12-ата била само одраскана.

Пол бил мъртъв още при спирането. Доди също. Бодигардът Рийс-Джоунс дишал, но бил в безсъзнание.

Даяна не само дишала, но и била в пълно съзнание.

Дурну, Муса и Уингфилд вече ги чакали живи и здрави пред апартамента на Доди.

Смърт

Районът на „Понт д’Алма“ в Париж е съвсем различен през нощта. През деня туристи обикалят наоколо – Айфеловата кула е само на няколко минути път. През нощта тук се връщат неговите обитатели – хора на средна възраст, които могат да си позволят високите цени на жилищата в квартала. Тишината на нощта се нарушава единствено от бръмченето на такситата и автобусите. Понякога тишината се нарушава и от сирените на полицейски коли, но неприятностите винаги се оказват някъде другаде в града.

В онзи първи час на неделния 31 август спокойствието на нощта било разтърсено по доста различен начин. Първо се появил звукът на автомобилни спирачки, а сетне тътенът на метал, удрящ се в бетон, последван от продължителен вой на клаксон. После, какофонията на полицейски сирени и линейки разкъсала нощта.

През 1997 година все още много малко хора във Франция разполагали с мобилни телефони, но папараците мотористи, следващи Мерцедеса S 300, имали и щом се окопитили, веднага почнали да звънят. Някои от тях впоследствие твърдят, че се били обадили на полицията, но онези, работещи за фото агенции, се обадили в редакциите си. В 00:31 часа Франс Прес съобщава новината за инцидента на целия свят. Тя гласяла:

„Лейди Ди е била тежко ранена в автомобилна катастрофа в тунела „Понт д’Алма“ в Париж. Арабският принц, който бил с нея в колата, също е ранен според полицията. Префектът на Париж е на мястото на инцидента. Според сведения от очевидци, тя е била преследвана от папараци, което е причинило катастрофата”.

Тогава телефоните на чуждестранните кореспонденти в Париж започват да звънят. Техните редактори също били получили новината за катастрофата от агенциите, за които работели папараците, и, разбира се, знаели, че въпросният арабски принц е Доди ал Файед. Но преди кореспондентите да могат дори да започнат да пишат материалите си, редакторите отново се свързват с тях, за да им кажат, че според папараците Доди е мъртъв. В резултат на това, заглавията в първите издания на неделните вестници съобщили, че Даяна е жива.

Първият човек, озовал се край смачкания Мерцедес, бил папаракът Ромуалд Рет. Той работел за фотографска агенция „Гама“. С него бил мотоциклетистът Стефан Дармон от същата агенция. Снимките, направени на колата в онази нощ, са на Рет. Той снима умиращата Даяна и мъртвия Доди и предлага фотографиите на лондонските медии още същата нощ. Британският редактор Кен Ленъкс от ежедневника „Сън“ свидетелства по-късно, че се бил съгласил да плати на Рет и неговата агенция 300 000 паунда за снимките. Ленъкс обяснил, че в онзи момент вестникът не е знаел, че Даяна също е мъртва, но когато разбрали, отменили сделката. Рет и „Гама“ предложили снимките на всички лондонски редакции. Тези снимки, които Рет измъква от тунела с помощта на друг папарак, показват Даяна да лежи на задната седалка на колата с окървавено лице. На някои от тях тя е с кислородна маска на лицето.

image

Снимка на ранената Даяна

Полицията арестува Рет и неговия шофьор, както и други петима папараци, които били в тунела в онази нощ, и конфискува лентите им. Седмината са претърсени, фотографирани, но, въпреки че са разследвани по подозрение, че не са оказали помощ на застрашено лице – наказуемо деяние по френските закони – са освободени след 48 часа. Един от арестуваните – не папарак, а признатият фотограф Жак Лангевин от фото агенция „Сигма“, пристигнал на мястото 10 минути след катастрофата. Впоследствие той разказва на журналистите за унижението, което бил преживял в ареста.

По-късно Рет говорил с медиите и автори на книги за видяното и преживяното през онази нощ, но отказал да се яви като свидетел пред британското разследване. Той споделя пред телевизия „CNN“, че не бил започнал да прави снимки веднага, а чак когато пристигнала медицинската помощ. Шефът му се застъпва за него, казвайки че Рет се бил опитал да помогне на Даяна. Той имал свидетелство за оказване на първа помощ.

Френските власти в крайна сметка изчистват подозренията срещу седмината фотографи. Някои от тях продължават да снимат звезди и да печелят тлъсти суми. Но други се отказват от фотоапаратите си завинаги. Собственикът на вече несъществуващата агенция „ЛСПрес“ Лорен Сола споделя, че е бил толкова отвратен от действията си през онази нощ, че се отказал от професията си.

През 1998 година двамата разследващи журналисти от седмичното списание „Л’Експрес“ Жан-Мари Понто и Жером Дюпоа започват да работят по книгата „Разследването на смъртта на Даяна“, публикувана през юли 2001 година.

Докато все още проучвали случая, Понто и Дюпоа дават интервю за кореспондент на британския „Обзървър“. Те му казват, че първият човек, появил се при колата, е бил минаващ пешеходец. Този човек видял Даяна, без да осъзнава коя е, да лежи ранена в задната част на колата. Тя плачела и мълвяла: „Боже мой, Боже мой“. След това на мястото се появил папарак. Първият полицай, Себастиен Дорзи, не могъл да стигне до колата, заради тълпата от папараци и зяпачи, събрали се в тунела да проверят какво се е случило. Полицаят бил казал на двамата автори, че Даяна, която той също не познал в онзи момент, наистина била в съзнание и мълвяла нещо.

„Тя обърна глава и видя приятеля си. Очите й се отвориха широко и мисля, че каза „Боже мой!“. После се хвана за стомаха. Трябва да е чувствала болка” – разказал полицаят.

Докато се опитвал да я извади от колата, тя отново обърнала глава и погледнала към шофьора Пол, осъзнавайки че той също е мъртъв. „Това отново я разстрои. Тя ме погледна и после затвори очи“.

Според Понто и Дюпоа първата линейка пристигнала в 00:33 часа, 7-8 минути след катастрофата.

image

Д-р Фредерик Мелиез

Първото медицинско лице, стигнало до Даяна, е д-р Фредерик Мелиез, който минавал наблизо с колата си, прибирайки се от рожден ден заедно със своя приятел. Той носел лекарската си чанта и се втурнал в тунела няколко минути след катастрофата. Задната врата на колата била отворена. Хвърляйки бърз поглед на четиримата пострадали вътре, той веднага се обадил на пожарникарската Бърза помощ.

След два месеца той разказва за „Таймс“:„Започнах да преглеждам младата жена на задната седалка. Виждах, че е хубава, но тогава не осъзнах коя е“. Изтичал обратно до колата си и се върнал с преносим резервоар с кислород и маска, но Даяна се дърпала. „Тя стенеше и махаше във всички посоки“ – разказва докторът. Той покрил Доди с одеяло, защото срамните му части се виждали.

В този момент на мястото се появил полицай Дорзи. Той и неговият партньор Лино Галиардоне минавали наблизо и били извикани от минувачите.

Бърза помощ пристигнала в червена линейка, специално оборудвана за подобни случаи, и пожарникарите поели случая от д-р Мелиез. Десетимата обучени огнеборци видели, че шофьорът на колата е мъртъв и затова насочили вниманието си към Доди и го изнесли от колата, положили го на земята и му направили сърдечен масаж. Това се оказало ненужно – той също бил мъртъв. Други двама се заели с бодигарда Рийс-Джоунс. Той лежал с глава опряна в предното табло. Те повдигнали главата му и поставили яка около врата му. Колата била толкова смазана, че пожарникарите знаели, че няма да могат да го повдигнат преди смачканата ламарина да бъде отстранена.

Междувременно, двама сержанти от пожарникарите работели върху Даяна. В този момент вече всички знаели коя е русата жена, благодарение на папараците. Сержант Ксавиер Гурмелон и сержант Филип Бойер покрили Даяна с изотермално одеяло. Докато го правели я чули да казва нещо на английски, вероятно „Боже мой, какво се е случило?”.

През цялото това време клаксонът на Мерцедеса продължавал да пищи, но се сливал с останалите звуци от сирените на полицейски коли и линейки, идващи от всички посоки.

Някои от линейките били на държавната Служба за медицинска помощ, стояща не по-долу от пожарникарската. Двете служби работят в унисон и коя се озовава първа на мястото на даден инцидент зависи от това коя първа ще получи сигнал за помощ. Общопрактикуващите лекари обаче обикновено съветват пациентите си да се обаждат на пожарникарската Бърза помощ, защото тя идва по-бързо. Но линейките и на двете служби са оборудвани с всичко, което е необходимо за спасяването на човешки живот. Когато получат сигнал, службите изпращат такава линейка и, ако преценят че има нужда, се обаждат допълнително на специалист, който идва на мястото на инцидента със специално оборудвана линейка за спешна помощ, в която даже биха могли да се извършват операции.

Почти незабавно изниква спор за това как френските власти се били справили със ситуацията. Обвинявали ги, че им е отнело твърде много време да стигнат в тунела.

Когато Медицинската служба пристига в тунела с линейка за спешна помощ, часът е 40 минути след полунощ. Пожарникарите били пристигнали осем минути след инцидента, а д-р Мелиез – след две. Французите били обвинени във фаталната грешка да не откарат веднага Даяна в болницата.

В линейката на Службата за медицинска помощ, предупредена за ситуацията от пожарникарите, присъствали докторите Арно Дероси и Жан-Марк Мартино. След бърз преглед на все още будната Даяна и оценка на състоянието й – тя все още била в съзнание, но неадекватна и те се притеснявали, че има вътрешен кръвоизлив – експертът по съживяване Мартино се заел да стабилизира кръвното й налягане и сърдечния й пулс. Междувременно, Дероси се обадил в центъра и обсъдил с други медицински експерти какво да прави. Решили да я откарат в болница „Питие-Салпетрие“, но първо да стабилизират състоянието й на място – в линейката за спешна помощ.

В 1:00 часа д-р Мартино успява да стабилизира кръвното налягане и сърдечния ритъм на Даяна чрез кардиопулмонална ресусцитация (КПР), насищане с кислород и интубация с 2 мг от наркотичния аналгетик Фентанил, и шестима пожарникари се заемат да я извадят от колата. Това била трудна и бавна задача, по време на която Даяна няколко пъти изпаднала в сърдечен арест. С помощта на специални ремъци и надуваеми възглавници, пожарникарите първо я полагат на изотермален матрак край колата, после я повдигат на носилка и я вкарват в линейката. Процесът отнема 18 минути.

Вече в линейката, двамата доктори свързват принцесата с респиратор, но кръвното й налягане отново тревожно пада. Тя отново изпада в сърдечен арест и й правят КПР, добавяйки допамин в системите й.

В 1:30 часа линейката най-сетне потегля към болницата, но д-р Мартино уведомява експертите в Службата за медицинска помощ, че ще трябва да се движат много бавно, защото и най-малкото сътресение би могло да причини поредно спиране на сърцето.

Университетската болница „Питие-Салпетрие“ е една от най-големите в Европа. Основана е по заповед на Луи XIV, Краля Слънце (1638-1715), и името й идва от думата „salpкtre“ – селитра – защото на мястото преди това имало фабрика за барут.

Линейката избрала най-прекия път до болницата. Разстояние от около 7 км, което щяло да отнеме на колата, движеща се с не повече от 30 км в час, около 10-15 минути. Но по пътя линейката спира внезапно. Даяна била претърпяла поредния сърдечен арест и д-р Мартино искал да увеличи допамина. Сърцето й започнало да бие отново и линейката можела да продължи пътя си. Тя била придружавана от полицейски ескорт от мотоциклети, но папараците въпреки това успявали да я следят и да направят снимки на спрялата линейка.

Линейката пристигнала пред болницата в 2:06 часа и Даяна незабавно била предадена на очакващия я медицински екип. Професор Бруно Риу накарал д-р Монсеф Даман да отвори гръдния кош на Даяна още на носилката. Вече на операционна маса професор Риу, асистиран от професор Пави, зашил разкъсаната й главна пулмонална вена. Те извадили сърцето от гръдния й кош и го масажирали с ръце, с надеждата да го накарат да бие отново. Но то си останало все така безмълвно.

С първите слънчеви лъчи, озаряващи покривите на Париж в малко след 5:00 часа сутринта, проф. Риу съобщил за смъртта на Даяна на десетките чуждестранни кореспонденти и телевизионни екипи, събрали се пред крилото на болницата. Тя била издъхнала в 4:00 часа, казал професорът. В болницата присъствали френският президент Жак Ширак и неговата съпруга Бернадет, френският вътрешен министър Жан-Пиер Шевенмо, британският посланик сър Майкъл Джей, както и заместник държавният прокурор мадмоазел Мод Кужард и елегантно облечената мадам Мартин Монтейл, началник на парижката криминална полиция.

Майор Жан-Клод Муле от парижката „Префектура на полицията“ бил издал смъртния акт на принцеса Даяна в 4:00 часа. Както обичайно се прави във Франция, в документа не била записана причината за смъртта.



Тагове:   част,   инцидент,   даяна,   принцеса,


Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: boboncheto0o77
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 361986
Постинги: 129
Коментари: 139
Гласове: 45
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол