Анорексиците на първо място имат нужда от продължителна, дългогодишна работа с психо­терапевт или психиатър. Той определя хода на лечението им.

„Анорексичното поведение е сериозна психична болест. Специалистът, който лекува тази болест, е психиатърът. Страшно много родители губят ценно време за лечение, ходейки при психолози, диетолози, гастроентеролози, ендокринолози. Ако болестта се хване в първия етап, когато детето не иска да яде, тогава има надежда нещата да се развият в положителна посока. После става късно и битката е много продължителна“, обясни психиатърът Анета Аничкина.

Ръководителят на екипа, който лекува разстрой­ството на хранителното поведение, е психиатърът. Болестта започва с тревожни и депресивни симп­томи, след това се появяват натрапливи мисли само за храна. Ако се хване тогава болестта, психиатърът може да се справи с нея. Но у нас това се случва много рядко. Участието на психотерапевт в лечени­ето на тези психични разстройства е задължително. Прилагат се и медикаменти като терапия.

Когато болестта се хване във втория стадий – с органни нарушения – тогава се намесва и гастроентеролог, може да се наложи постъпване в интензивен сектор за лечение. Във втората фаза вече се вижда отслабване на тегло и промяната в хранителното поведение на детето.

„Храната се възприема като живо същество, като враг. Не може да се пробие тази стена. Диетологът например казва как трябва да се храни момичето, то отговаря: „Да, добре.“ Но не яде. Затова казвам, че само диетолог не би могъл да помогне“, допълни експертът.