В ранните стадии надиабетна нефропатия няма симптоми. Единственият признак на увреждане на бъбреците може да бъде малки количества протеин, който изтича в урината (микроалбуминурия). Обикновено, в урината няма протеини, освен в периоди на висока температура, усилени тренировки, бременност или инфекция.

При хората с диабет тип 1, диабетната нефропатия обикновено се развива от 5 до 10 години след появата на диабета. Хората с диабет тип 2 може да открият, че са имали малко количество белтък в урината (микроалбуминурия) когато диабета им е бил диагностициран, но да са били болни в продължение на няколко години.

С напредването на диабетната нефропатия бъбреците ви не могат да си вършат работата, както трябва. Те не могат да изчистят токсините от тялото и не могат да балансират химикали в кръвта.

Може да имате:

• повече белтък в урината (макроалбуминурия, известна също като изявена нефропатия).
• по-високо кръвно налягане.
• по-високи нива на холестерол и триглицериди.

Ако вашата нефропатия се влоши може да имате следните симптоми:

• подуване (оток), първо в стъпалата и краката, а по-късно по цялото тяло.
• слаб апетит.
• загуба на тегло.
• отпадналост.
• чувство на умора или изтощение.
• гадене или повръщане.
• проблеми със съня.

Ако бъбреците са силно увредени, нивото на кръвната захар може да спадне, защото бъбреците не могат да отстраняват излишния инсулин или да филтрират пероралните лекарства, които увеличават производството на инсулин, като Глипизид (Glucotrol) или Глибурид.