Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. Как се е зародила легендата за дългоушкото и каква е неговата роля за празника?

Слуховете за Великденския заек тръгват още от XIII. век, от района на днешна Германия. Там всяка пролет хората почитали богинята на плодородието Еостра и в нейна чест организирали пищни тържества. Легендите разказват, че един от символите на богинята и нейна дясна ръка била красива птица, която един ден неочаквано се превърнала в див заек. Но тъй като заекът останал с душа на птица, той продължил да прави гнезда и да ги пълни с шарени яйца.

Някои ще попитат „Защо точно заек?“. Малко хора знаят, че всъщност дългоушкото е символ на плодородието, благоденствието и просперитета. Всяка пролет зайчетата увеличават семейството си, като раждат по няколко малки, а размножителният период продължава чак до октомври. Затова зайците се превръщат в емблема на зараждането на нов живот, също както пролетта.

По-късно, около XVIII. век,  германските емигранти пренесли историята за Великденския заек в Пенсилвания, САЩ. Скоро след това из континента се разнесла легендата за див заек, който снася шарени яйца, когато се запролети. Часове преди Великден той обикаля домовете на хората и скрива яйцата в предварително украсени и подготвени от децата гнезда (най-често от стари шапки). С времето американците променили образа на Великденския заек и го превърнали в един от символите на празника Възкресение.

Къде живее Великденския заек?

Също както Дядо Коледа буди любопитството у хората, провокирайки ги да търсят отговори на какви ли не въпроси, свързани с него, и Великденският заек не остава по-назад. Така започнало и „разследването“ на тема, къде живее дългоухият приятел.
Според някои легенди неговото местоположение е неразгадана тайна. Знае се само, че заекът обитава уютна хралупа дълбоко под земята, където никой не може да го открие. Там той съхранява запасите си от шарени яйца, шоколадови бонбони и други лакомства.

Според други Великденският заек живее някъде в района на Великденския остров, а до дома му имало тайна пътека, която криволичела между каменните статуи - моаи. Дългоушкото избрал именно това място, тъй като се чувствал сигурен и защитен от тях и така бил спокоен, че ще опази „богатството“, което трупал през годината.

Великденският заек днес

Постепенно всички научили, че Великденският заек не съществува,а родителите са тези, които играят неговата роля. Въпреки това традицията се е запазила частично и днес Великденският заек е обикновено зайче, което не снася шарени яйца, а вечерта преди Великден само ги разнася. Често яйцата са шоколадови, а освен тях то носи със себе си лакомства, играчки за по-малките и награди за послушните деца, затова често се асоциира и с образа на белобрадия старец. Гнездата пък са заменени с красиво украсени кошници, поставени пред входната врата или на друго набелязано място в къщата.

Понякога зайчето крие яйцата, а децата трябва да се потрудят, за да ги намерят. Така в САЩ се зародила и друга великденска традиция – ловът на яйца. Родители скриват на труднодостъпни места различни по големина, цвят и материал великденски яйца, а задачата на малчуганите е да ги открият. Естествено, има и награди – за най-много намерени яйца, за най-голямо или най-малко яйце.

Макар мнозина да отричат Великденския заек, тъй като е смятан за езически символ, днес той е още един начин да направим Великден по-весел и усмихнат.